Недовършено...
Устата ми залепна – от мълчание.
Душата ми крещя – във отчаяние.
Животът ми превърна се във есен –
мъглив и мрачен, и покрит със плесен!
Говоря с наранената си гордост –
стихия силна. Как да я възпра?
Налага се с една фалшива бодрост
да стъпвам смело... или да умра!
Опитвам се! Но вече уморена
от дългото мълчание заспивам...
Щастлива съм с една мечта стаена –
за пролет и цветя... Насън откривам...
© Надежда Борисова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
