Недовършено...
Устата ми залепна – от мълчание.
Душата ми крещя – във отчаяние.
Животът ми превърна се във есен –
мъглив и мрачен, и покрит със плесен!
Говоря с наранената си гордост –
стихия силна. Как да я възпра?
Налага се с една фалшива бодрост
да стъпвам смело... или да умра!
Опитвам се! Но вече уморена
от дългото мълчание заспивам...
Щастлива съм с една мечта стаена – ...