Недовършено...
Устата ми залепна – от мълчание.
Душата ми крещя – във отчаяние.
Животът ми превърна се във есен –
мъглив и мрачен, и покрит със плесен!
Говоря с наранената си гордост –
стихия силна. Как да я възпра?
Налага се с една фалшива бодрост
да стъпвам смело... или да умра!
Опитвам се! Но вече уморена
от дългото мълчание заспивам...
Щастлива съм с една мечта стаена –
за пролет и цветя... Насън откривам...
© Надежда Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
