Недовършено...
Устата ми залепна – от мълчание.
Душата ми крещя – във отчаяние.
Животът ми превърна се във есен –
мъглив и мрачен, и покрит със плесен!
Говоря с наранената си гордост –
стихия силна. Как да я възпра?
Налага се с една фалшива бодрост
да стъпвам смело... или да умра!
Опитвам се! Но вече уморена
от дългото мълчание заспивам...
Щастлива съм с една мечта стаена –
за пролет и цветя... Насън откривам...
© Надежда Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
