28 окт. 2008 г., 22:32

Недовършено...

844 0 1

      Недовършено...

 

Устата ми залепна – от мълчание.

Душата ми крещя – във отчаяние.

Животът ми превърна се във есен –

мъглив и мрачен, и покрит със плесен!

 

Говоря с наранената си гордост –

стихия силна. Как да я възпра?

Налага се с една фалшива бодрост

да стъпвам смело... или да умра!

 

Опитвам се! Но вече уморена

от дългото мълчание заспивам...

Щастлива съм с една мечта стаена –

за пролет и цветя... Насън откривам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...