28.10.2008 г., 22:32

Недовършено...

Поезия

843 0 1

Недовършено...

Устата ми залепна – от мълчание.

Душата ми крещя – във отчаяние.

Животът ми превърна се във есен –

мъглив и мрачен, и покрит със плесен!

Говоря с наранената си гордост –

стихия силна. Как да я възпра?

Налага се с една фалшива бодрост

да стъпвам смело... или да умра!

Опитвам се! Но вече уморена

от дългото мълчание заспивам...

Щастлива съм с една мечта стаена –

за пролет и цветя... Насън откривам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Съновидение...
А ти БЪДИ!!!
Поздрави!

2008-10-29T10:34:27+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0