7 may 2008, 8:43

Недовършено 

  Poesía » Otra
580 0 6
Духът човешки -
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен...
Но как така стана,
че човешкият дух необхватен
се промени изцяло?
Сякаш не е дух от човешко тяло.
Когато постоянно го притискаш,
мачкаш, изстискваш...
и този дух не премине в агресия, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??