Недовършено
Духът човешки -
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен...
Но как така стана,
че човешкият дух необхватен
се промени изцяло?
Сякаш не е дух от човешко тяло.
Когато постоянно го притискаш,
мачкаш, изстискваш...
и този дух не премине в агресия,
изпада в ада - депресия....
- Ръка подай
и с мен тръгни!
- О, сполай,
но ангел или дявол - що си ти?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
