May 7, 2008, 8:43 AM

Недовършено 

  Poetry » Other
516 0 6
 

Духът човешки -

нежен като мимоза,

уханен като роза...

Ту е твърд като стомана,

ту е като дете непохватен...

Но как така стана,

че човешкият дух необхватен

се промени изцяло?

Сякаш не е дух от човешко тяло.

Когато постоянно го притискаш,

мачкаш, изстискваш...

и този дух не премине в агресия,

изпада в ада - депресия....

- Ръка подай

          и с мен тръгни!

- О, сполай,

          но ангел или дявол - що си ти?...

 

© Анна Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • човешкият дух е всичко!!!!
  • Може би това, което искаме да видим...
    Винаги замисляш.
  • Въпреки всичко, трябва да пазим духА си от депресии.
    "Здрав дух - здраво тяло" - са казали мъдрите гърци.
    Поздрави за стиха и горе главата, Анна!
  • от едната ни страна върви дяволче...
    а от другата ангелче...за да бди над нас...
    с обич, мила Анна. Много вълнуващ стих...!
  • Поздравления за стиха и пожелания за прекрасен и пълен с любов ден от мен с усмивка!
  • Дух човешки, какво да го правиш! Поздрави за стиха!
Random works
: ??:??