11 jul 2014, 20:33

Недвузначно

  Poesía » Otra
759 0 4

Еднозначен е вятърът – буря.

Еднозначно морето – потоп.

Еднозначно дори се преструваме,

че сърцето е стигнало брод.

Еднозначен е пътят – умора.

Еднозначни очите ни – храм.

Еднозначно си сам между хора.

Еднозначно умираш. Пак сам.

Еднозначно ухаем на нощи.

На безсъния с дъх никотинов.

Еднозначно прилича на остров

животът. С арктически климат.

И се блещи съвсем еднозначно

на смъртта ни прозрачният ирис.

Еднозначно, за себе си плачем,

пред незримия праг на Озирис.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна си, Дани!
    Какъв деликатен начин за въвеждане в сърдечното битуване на чувствата, без обаче да налагаш свой финал, оставяш отворена вратата към собствено тълкуване.
    Поздрав и от мен!
  • Харесах!
  • Стихотворението ти е...многозначно!
  • Еднозначно добро!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...