Недвузначно
Еднозначен е вятърът – буря.
Еднозначно морето – потоп.
Еднозначно дори се преструваме,
че сърцето е стигнало брод.
Еднозначен е пътят – умора.
Еднозначни очите ни – храм.
Еднозначно си сам между хора.
Еднозначно умираш. Пак сам.
Еднозначно ухаем на нощи.
На безсъния с дъх никотинов.
Еднозначно прилича на остров
животът. С арктически климат.
И се блещи съвсем еднозначно
на смъртта ни прозрачният ирис.
Еднозначно, за себе си плачем,
пред незримия праг на Озирис.
© Даниела All rights reserved.
