11.07.2014 г., 20:33

Недвузначно

764 0 4

Еднозначен е вятърът – буря.

Еднозначно морето – потоп.

Еднозначно дори се преструваме,

че сърцето е стигнало брод.

Еднозначен е пътят – умора.

Еднозначни очите ни – храм.

Еднозначно си сам между хора.

Еднозначно умираш. Пак сам.

Еднозначно ухаем на нощи.

На безсъния с дъх никотинов.

Еднозначно прилича на остров

животът. С арктически климат.

И се блещи съвсем еднозначно

на смъртта ни прозрачният ирис.

Еднозначно, за себе си плачем,

пред незримия праг на Озирис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна си, Дани!
    Какъв деликатен начин за въвеждане в сърдечното битуване на чувствата, без обаче да налагаш свой финал, оставяш отворена вратата към собствено тълкуване.
    Поздрав и от мен!
  • Харесах!
  • Стихотворението ти е...многозначно!
  • Еднозначно добро!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...