Тъй както се яви в живота ми, така изчезна,
като дъжда във лятно утро отшумя.
В сърцето ми остана страшна бездна,
в очите ми се спусна тъмнина.
След теб си тръгна слънцето, което
довчера грееше на устните ми в смях.
След теб помръкна даже и небето,
пречупих се, пропаднах, ослепях.
Премина ти през мен като стихия,
опустоши ме, всичко ми отне.
Но пак не мога болката да скрия
от теб, негоднико със чара на дете. ...