14 ago 2009, 22:12

Негодник с чара на дете

1.4K 0 7

Тъй както се яви в живота ми, така изчезна,

като дъжда във лятно утро отшумя.

В сърцето ми остана страшна бездна,

в очите ми се спусна тъмнина.

 

След теб си тръгна слънцето, което

довчера грееше на устните ми в смях.

След теб помръкна даже и небето,

пречупих се, пропаднах, ослепях.

 

Премина ти през мен като стихия,

опустоши ме, всичко ми отне.

Но пак не мога болката да скрия

от теб, негоднико със чара на дете.

 

А ти дори не осъзна, че ме погубваш,

за тебе всичко бе една игра.

Ще продължаваш импулсивно да се влюбваш

и ще остана от многото една...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...