14.08.2009 г., 22:12

Негодник с чара на дете

1.4K 0 7

Тъй както се яви в живота ми, така изчезна,

като дъжда във лятно утро отшумя.

В сърцето ми остана страшна бездна,

в очите ми се спусна тъмнина.

 

След теб си тръгна слънцето, което

довчера грееше на устните ми в смях.

След теб помръкна даже и небето,

пречупих се, пропаднах, ослепях.

 

Премина ти през мен като стихия,

опустоши ме, всичко ми отне.

Но пак не мога болката да скрия

от теб, негоднико със чара на дете.

 

А ти дори не осъзна, че ме погубваш,

за тебе всичко бе една игра.

Ще продължаваш импулсивно да се влюбваш

и ще остана от многото една...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...