14 авг. 2009 г., 22:12

Негодник с чара на дете

1.4K 0 7

Тъй както се яви в живота ми, така изчезна,

като дъжда във лятно утро отшумя.

В сърцето ми остана страшна бездна,

в очите ми се спусна тъмнина.

 

След теб си тръгна слънцето, което

довчера грееше на устните ми в смях.

След теб помръкна даже и небето,

пречупих се, пропаднах, ослепях.

 

Премина ти през мен като стихия,

опустоши ме, всичко ми отне.

Но пак не мога болката да скрия

от теб, негоднико със чара на дете.

 

А ти дори не осъзна, че ме погубваш,

за тебе всичко бе една игра.

Ще продължаваш импулсивно да се влюбваш

и ще остана от многото една...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Петровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...