От древни времена ме е избрал

да бъда Негова – нарече ме жена.

От любовта си Той ме бе създал

и вложи в мен от Свойта красота.

Дари ме със търпение и сила

за неговите рожби да се грижа.

Сърцето ми превърна в нежна свила,

с любов по техните сърца да пиша.

И за съпруга ме подготви – да съм вярна,

помощник подходящ за своя мъж.

Да съм за всичко благодарна –  

домът ми да цъфти сред буйна ръж.

Приятелка ми даде да съм истинска –

облече ме в доверие, надежда.

Като река от извора пречистена

от мене благодат да се изцежда.

И милост в мене вля – привдигаща,

която да не гледа на лице.

Оформи ме като стрела, достигаща

до дълбините на раненото сърце.

От Него и чрез Него съществувам –

Бог Славен, Свят, Непроменим!

В живота ми с величие царува

и двамата към вечността вървим!