15.02.2018 г., 12:22

Негова

1.2K 1 1

От древни времена ме е избрал

да бъда Негова – нарече ме жена.

От любовта си Той ме бе създал

и вложи в мен от Свойта красота.

 

Дари ме със търпение и сила

за неговите рожби да се грижа.

Сърцето ми превърна в нежна свила,

с любов по техните сърца да пиша.

 

И за съпруга ме подготви – да съм вярна,

помощник подходящ за своя мъж.

Да съм за всичко благодарна –  

домът ми да цъфти сред буйна ръж.

 

Приятелка ми даде да съм истинска –

облече ме в доверие, надежда.

Като река от извора пречистена

от мене благодат да се изцежда.

 

И милост в мене вля – привдигаща,

която да не гледа на лице.

Оформи ме като стрела, достигаща

до дълбините на раненото сърце.

 

От Него и чрез Него съществувам –

Бог Славен, Свят, Непроменим!

В живота ми с величие царува

и двамата към вечността вървим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...