НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ
Пак сама... пак сама... пак сама... -
безнадеждност отронват секунди.
Островърхата глуха тъма
впива поглед във мен и се чуди.
До кога... до кога... до кога...? -
стреля сляп и безмълвен въпросът.
И души ме стопръста тъга...
Многоцветие в себе си нося.
В мен вали... в мен вали... в мен вали... -
негримирани с черно снежинки.
Ще замръзнат в нощта... Как боли ...