Негримирани с черно снежинки

Поэзия » Любовная

1.2K 0 34

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ

Пак сама... пак сама... пак сама... -

безнадеждност отронват секунди.

Островърхата глуха тъма

впива поглед във мен и се чуди.

До кога... до кога... до кога...? -

стреля сляп и безмълвен въпросът.

И души ме стопръста тъга...

Многоцветие в себе си нося.

В мен вали... в мен вали... в мен вали... -

негримирани с черно снежинки.

Ще замръзнат в нощта... Как боли

на живота студената примка...

01.01.2011

12.30

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Твоите думи ме трогнаха! Благодаря ти, Валентин!

2011-01-15T11:02:14+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Охх... Дано тази студена примка да се отпусне. Желая ти топлина! А стихотворението е чудесно! Даже повече. Силно вълнуваш.

2011-01-14T15:56:13+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за искрените пожелания, Иване! Много светлина да донесе годината и в твоя живот и щастливи сбъдвания!

2011-01-11T08:01:22+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Светла и щастлива година ти пожелавам, Мария!
Твоят талант е неоспорим, радвам се, че мога да споделя творбите ти!

2011-01-10T17:09:42+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че си тук! Сутринта имах щастието да аплодирам твоите стихове! Винаги си добре дошъл на поетичната ми поляна!

2011-01-08T10:40:50+02:00