1.01.2011 г., 13:46

Негримирани с черно снежинки

1.2K 0 34

 

 

 

 НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ

 

 

Пак сама... пак сама... пак сама... -

безнадеждност отронват секунди.

Островърхата глуха тъма

впива поглед във мен и се чуди.

 

До кога... до кога... до кога...? -

стреля сляп и безмълвен въпросът.

И души ме стопръста тъга...

Многоцветие в себе си нося.

 

В мен вали... в мен вали... в мен вали... -

негримирани с черно снежинки.

Ще замръзнат в нощта... Как боли

на живота студената примка...

 

 

01.01.2011

12.30

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоите думи ме трогнаха! Благодаря ти, Валентин!
  • Охх... Дано тази студена примка да се отпусне. Желая ти топлина! А стихотворението е чудесно! Даже повече. Силно вълнуваш.
  • Благодаря за искрените пожелания, Иване! Много светлина да донесе годината и в твоя живот и щастливи сбъдвания!
  • Светла и щастлива година ти пожелавам, Мария!
    Твоят талант е неоспорим, радвам се, че мога да споделя творбите ти!
  • Радвам се, че си тук! Сутринта имах щастието да аплодирам твоите стихове! Винаги си добре дошъл на поетичната ми поляна!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...