1.01.2011 г., 13:46

Негримирани с черно снежинки

Поезия » Любовна

1.2K 0 34

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ

Пак сама... пак сама... пак сама... -

безнадеждност отронват секунди.

Островърхата глуха тъма

впива поглед във мен и се чуди.

До кога... до кога... до кога...? -

стреля сляп и безмълвен въпросът.

И души ме стопръста тъга...

Многоцветие в себе си нося.

В мен вали... в мен вали... в мен вали... -

негримирани с черно снежинки.

Ще замръзнат в нощта... Как боли

на живота студената примка...

01.01.2011

12.30

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Твоите думи ме трогнаха! Благодаря ти, Валентин!

2011-01-15T11:02:14+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Охх... Дано тази студена примка да се отпусне. Желая ти топлина! А стихотворението е чудесно! Даже повече. Силно вълнуваш.

2011-01-14T15:56:13+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за искрените пожелания, Иване! Много светлина да донесе годината и в твоя живот и щастливи сбъдвания!

2011-01-11T08:01:22+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Светла и щастлива година ти пожелавам, Мария!
Твоят талант е неоспорим, радвам се, че мога да споделя творбите ти!

2011-01-10T17:09:42+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Радвам се, че си тук! Сутринта имах щастието да аплодирам твоите стихове! Винаги си добре дошъл на поетичната ми поляна!

2011-01-08T10:40:50+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0