M1234567891 (Миночка Митева)
418 12730
15 mar 2013, 21:13

Неизбежно 

  Poesía
423 0 6

Галопират годините неспирно

като подгонено стадо диви коне,

пътеките обрасли в бурени сиви

белеят от прах на  уморени нозе.

 

На гриви в кичури сплъстени

бяла нишка проблясва в нощта

и сякаш лъч се забива в сърцето

от несподелена с живота мечта.

 

Гъста се стели мъглата навред

и пътят става невидим и млечен,

аз знам, че си там, далече напред

и те търся с поглед замрежен.

 

Побелели от влага очите горят

набраздено лицето се свива,

в колко бръчки копнежи личат

и дъждът ги дори не отмива...

 

Но проблясва внезапно синева

и ме плисва неземна росица,

а във  вените пулсира кръвта,

разредена от  гореща сълзица.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??