Галопират годините неспирно
като подгонено стадо диви коне,
пътеките обрасли в бурени сиви
белеят от прах на уморени нозе.
На гриви в кичури сплъстени
бяла нишка проблясва в нощта
и сякаш лъч се забива в сърцето
от несподелена с живота мечта.
Гъста се стели мъглата навред
и пътят става невидим и млечен,
аз знам, че си там, далече напред
и те търся с поглед замрежен. ...