Mar 15, 2013, 9:13 PM

Неизбежно 

  Poetry
511 0 6
Галопират годините неспирно
като подгонено стадо диви коне,
пътеките обрасли в бурени сиви
белеят от прах на уморени нозе.
На гриви в кичури сплъстени
бяла нишка проблясва в нощта
и сякаш лъч се забива в сърцето
от несподелена с живота мечта.
Гъста се стели мъглата навред
и пътят става невидим и млечен,
аз знам, че си там, далече напред
и те търся с поглед замрежен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??