линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
16 sept 2015, 8:57

Неизбежно 

  Poesía » Otra
439 0 6


Неизбежно


Врати,

нарочни и случайни,

играят ролята на гилотини.

Кърви, 

като отсечена глава, 

наивността 

и явно няма да ѝ мине.

Вдигни я. 

Прибери се. Сам. Измий я. 

Оплачи я. 

Пални ѝ свещ и вдън земя 

самичък погреби я.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На Всички Ви- Благодаря
  • Харесах!Поздравления!
  • Наивността е преоритет на децата.
    Но един ден те порастват и наивността си тръгва.
    Тага го разбрах, Лина.
    Хареса ми!
  • Странно, но винаги някак успява да остане по малко наивност и да се показва тъкмо в най-неподходящите моменти. Дали не е ужасяващо да умираш отново, и отново, и отново. Интересен стих. Поздрави и от мен!
  • Силно,вълнуващо,трогателно е твоето Неизбежно,Лина!Поздрави!
  • Вдигни я.
    Прибери се.
    Оплачи я.
    Поздрав, Лина!
Propuestas
: ??:??