16 sept 2015, 8:57

Неизбежно

Poesía » Otra

577 0 6

Неизбежно

Врати,

нарочни и случайни,

играят ролята на гилотини.

Кърви,

като отсечена глава,

наивността

и явно няма да ѝ мине.

Вдигни я.

Прибери се. Сам. Измий я.

Оплачи я.

Пални ѝ свещ и вдън земя

самичък погреби я.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

На Всички Ви- Благодаря

2015-09-17T11:01:32+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Харесах!Поздравления!

2015-09-17T09:51:39+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Наивността е преоритет на децата.
Но един ден те порастват и наивността си тръгва.
Тага го разбрах, Лина.
Хареса ми!

2015-09-16T23:13:29+03:00
limeruna (Йоана)

Странно, но винаги някак успява да остане по малко наивност и да се показва тъкмо в най-неподходящите моменти. Дали не е ужасяващо да умираш отново, и отново, и отново. Интересен стих. Поздрави и от мен!

2015-09-16T19:14:13+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Силно,вълнуващо,трогателно е твоето Неизбежно,Лина!Поздрави!

2015-09-16T19:00:55+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0