Sep 16, 2015, 8:57 AM

Неизбежно

Poetry » Other

571 0 6

Неизбежно

Врати,

нарочни и случайни,

играят ролята на гилотини.

Кърви,

като отсечена глава,

наивността

и явно няма да ѝ мине.

Вдигни я.

Прибери се. Сам. Измий я.

Оплачи я.

Пални ѝ свещ и вдън земя

самичък погреби я.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

На Всички Ви- Благодаря

2015-09-17T11:01:32+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Харесах!Поздравления!

2015-09-17T09:51:39+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Наивността е преоритет на децата.
Но един ден те порастват и наивността си тръгва.
Тага го разбрах, Лина.
Хареса ми!

2015-09-16T23:13:29+03:00
limeruna (Йоана)

Странно, но винаги някак успява да остане по малко наивност и да се показва тъкмо в най-неподходящите моменти. Дали не е ужасяващо да умираш отново, и отново, и отново. Интересен стих. Поздрави и от мен!

2015-09-16T19:14:13+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Силно,вълнуващо,трогателно е твоето Неизбежно,Лина!Поздрави!

2015-09-16T19:00:55+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0