16 сент. 2015 г., 08:57

Неизбежно

576 0 6


Неизбежно


Врати,

нарочни и случайни,

играят ролята на гилотини.

Кърви, 

като отсечена глава, 

наивността 

и явно няма да ѝ мине.

Вдигни я. 

Прибери се. Сам. Измий я. 

Оплачи я. 

Пални ѝ свещ и вдън земя 

самичък погреби я.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На Всички Ви- Благодаря
  • Харесах!Поздравления!
  • Наивността е преоритет на децата.
    Но един ден те порастват и наивността си тръгва.
    Тага го разбрах, Лина.
    Хареса ми!
  • Странно, но винаги някак успява да остане по малко наивност и да се показва тъкмо в най-неподходящите моменти. Дали не е ужасяващо да умираш отново, и отново, и отново. Интересен стих. Поздрави и от мен!
  • Силно,вълнуващо,трогателно е твоето Неизбежно,Лина!Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...