26 may 2020, 17:06  

Неизбежно

  Poesía
1K 3 1

Подобен съм на вчерашното себе си,

различни други минаха край теб.

Но виждаха ли вътре във сърцето ти,

или повтарям, минаха край теб?

 

Косите ми са леко побелели,

безжалостно и днес  е огледалото.

Очите ми обаче са кафеви,

тъй както бяха във началото.

 

Кафявото е огнен цвят, изгарящ.

Най-силният от всички цветове.

Жесток и страстен, и изпепеляващ,

пленяващ, невъзможен да се спре.

 

Затуй не ме оставяй да те гледам,

отново бягай, да не изгориш.

Аз друго никога не ще предлагам,

защото гледайки те, чувствам, че болиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...