26 may 2020, 17:06  

Неизбежно

  Poesía
1K 3 1

Подобен съм на вчерашното себе си,

различни други минаха край теб.

Но виждаха ли вътре във сърцето ти,

или повтарям, минаха край теб?

 

Косите ми са леко побелели,

безжалостно и днес  е огледалото.

Очите ми обаче са кафеви,

тъй както бяха във началото.

 

Кафявото е огнен цвят, изгарящ.

Най-силният от всички цветове.

Жесток и страстен, и изпепеляващ,

пленяващ, невъзможен да се спре.

 

Затуй не ме оставяй да те гледам,

отново бягай, да не изгориш.

Аз друго никога не ще предлагам,

защото гледайки те, чувствам, че болиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...