May 26, 2020, 5:06 PM  

Неизбежно

  Poetry
1K 3 1

Подобен съм на вчерашното себе си,

различни други минаха край теб.

Но виждаха ли вътре във сърцето ти,

или повтарям, минаха край теб?

 

Косите ми са леко побелели,

безжалостно и днес  е огледалото.

Очите ми обаче са кафеви,

тъй както бяха във началото.

 

Кафявото е огнен цвят, изгарящ.

Най-силният от всички цветове.

Жесток и страстен, и изпепеляващ,

пленяващ, невъзможен да се спре.

 

Затуй не ме оставяй да те гледам,

отново бягай, да не изгориш.

Аз друго никога не ще предлагам,

защото гледайки те, чувствам, че болиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Èдин Гравън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....