20 ago 2024, 19:39  

Неизбежно 

  Poesía » De amor, Del paisaje
299 2 9
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво...
живи факли – не липи,
а в сърцето ми – огниво,
въгленче под пепел спи.
Тлее тихичко и чака,
от светулки дъх краде –
да не го погълне мрака.
И не бърза. Закъде? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??