Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво...
живи факли – не липи,
а в сърцето ми – огниво,
въгленче под пепел спи.
Тлее тихичко и чака,
от светулки дъх краде –
да не го погълне мрака.
И не бърза. Закъде? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up