Неизбежно
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво...
живи факли – не липи,
а в сърцето ми – огниво,
въгленче под пепел спи.
Тлее тихичко и чака,
от светулки дъх краде –
да не го погълне мрака.
И не бърза. Закъде?
С нега котешка и с нежност
милват моите слова.
Ти ще дойдеш. Неизбежно,
тъжен е и затова
пали дървеса, дъбрави
август... стар и нелюбим...
Въгленче поне остави.
Дойдеш ли, ще изгорим...
И щурците, вън пияни,
сто цигулки ще горят...
В нашите горещи длани
ще възкръсне този свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Това е в кръга на шегата.
