Сис (Хрис)
30 5
7 oct 2008, 21:30

Неизбежно 

  Poesía
676 0 2
 

Поле, поле, поле...

Дърво, дърво, дърво...

Редуват се под сивото небе

пейзажите през мътното стъкло.

 

А планините във далечината

със заснежените си бели върхове,

неподвижно сгушени в мъглата,

дремят покрай черното шосе.

 

Шосе неравно, пълно със завои,

криволичещо във мрака на дъждовната мъгла.

И сякаш усещайки наближилия порой,

поправяше си път през студените поля.

 

Бързо, припряно, безсмислено дори,

бягаше от безмилостния леден дъжд,

криеше се зад високи планини,

без посока не веднъж.

 

Но пътят стигна своя край,

облаците настигнаха го в пропастта,

порой изля се... и си тръгна, май,

но взе със себе си и радостта...

© Хрис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм с veesii70! Наистина имаш талант, не го пропилявай! Използвай го! Не всеки има тази дарба! Браво! И успех за напред!
  • Имаш талант!!!Пиши!!!
Propuestas
: ??:??