1 sept 2019, 16:24

Неизбежно като бъдеще

  Poesía » Otra
882 7 11

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник  във виното,
което си разливал,
нагазил до колене...
прилива на топлата ми сянка.

 

Неизбежно като бъдеще

е очакването
на небето за птици,
на дървото за път,
на болката за рана...
Само белезите на хоризонта попиват в погледа на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоята образност винаги е довеждала до мен едно възхищение, защото не всеки умее да рисува с думи, както ти си го можеш! Поздравявам те, Райне!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Хубава вечер!
  • Много образно!
  • Благодаря, Георги!
  • Хареса ми.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...