Sep 1, 2019, 4:24 PM

Неизбежно като бъдеще

  Poetry » Other
885 7 11

През процепа на мидичка
наднича самотата,
познала най-верния любовник  във виното,
което си разливал,
нагазил до колене...
прилива на топлата ми сянка.

 

Неизбежно като бъдеще

е очакването
на небето за птици,
на дървото за път,
на болката за рана...
Само белезите на хоризонта попиват в погледа на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Твоята образност винаги е довеждала до мен едно възхищение, защото не всеки умее да рисува с думи, както ти си го можеш! Поздравявам те, Райне!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Хубава вечер!
  • Много образно!
  • Благодаря, Георги!
  • Хареса ми.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...