3 ene 2010, 18:02

Неизбежност

1.3K 0 4

Неизбежност



Намерих теб.

След дългото, безкрайно търсене.

Не вярвах.

Или поне в началото.

Не знаех какво да направя.

Отдавна не бях събуждана и се страхувах.

Като тревичка от поройния дъжд.

После дойде синьото.

Цялата станах синя.

Дори котешката ми опашка.

Мислех в синьо.

В синьо се смеех.

Дори се сресвах в синьо.

Беше странно.

Някакъв син период.

Когато нарисувах и ръцете си в синьо,

разбрах, че умирам.

И че е безнадеждно.

Защото отново се разминахме.

Аз бях вече синя.

А ти зелен...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Муладжикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...