Неизбежност
Неизбежност
Намерих теб.
След дългото, безкрайно търсене.
Не вярвах.
Или поне в началото.
Не знаех какво да направя.
Отдавна не бях събуждана и се страхувах.
Като тревичка от поройния дъжд.
После дойде синьото.
Цялата станах синя.
Дори котешката ми опашка.
Мислех в синьо.
В синьо се смеех.
Дори се сресвах в синьо.
Беше странно.
Някакъв син период.
Когато нарисувах и ръцете си в синьо,
разбрах, че умирам.
И че е безнадеждно.
Защото отново се разминахме.
Аз бях вече синя.
А ти зелен...
© Мария Муладжикова All rights reserved.
