Неизбежност

3.01.2010 г., 18:02 ч.

Поезия » Бели стихове

1003 0 4

Неизбежност

Намерих теб.

След дългото, безкрайно търсене.

Не вярвах.

Или поне в началото.

Не знаех какво да направя.

Отдавна не бях събуждана и се страхувах.

Като тревичка от поройния дъжд.

После дойде синьото.

Цялата станах синя.

Дори котешката ми опашка.

Мислех в синьо.

В синьо се смеех.

Дори се сресвах в синьо.

Беше странно.

Някакъв син период.

Когато нарисувах и ръцете си в синьо,

разбрах, че умирам.

И че е безнадеждно.

Защото отново се разминахме.

Аз бях вече синя.

А ти зелен...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.