... неизбежностите, които стоят и чакат.......

... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...

"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми

Спести ми непознатите жени...

Живяните. Оскъдно. И в излишък.

Дъждът пирува с мислите ми. И гаси.

Спести ми неочакваните лудости. Без писък.

... и питаш: "Знаеш ли?"...

А аз не знам, не знам, не знам...

И само те обичам до безпаметност...

И до безкрайност...

И наобратно пак до там...

И ме люлеят думите. И ехото. Годините. Изплетените лабиринти на съдбата.

Ранима чувственост... И твоето духовно вино...

... горят ме стръковете сухи на цветята...

Навярно има още думи... Тихотония... Отчаяни копнежи... Неизбежности...

Роса по пътя вятърът нарони...

Преди да изгоря... Опий ме...

С нежност...