Apr 11, 2023, 7:43 AM

... неизбежностите, които стоят и чакат.......

  Poetry » Love
720 2 0

... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...

 

"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми

 

Спести ми непознатите жени...

Живяните. Оскъдно. И в излишък.

Дъждът пирува с мислите ми. И гаси.

Спести ми неочакваните лудости. Без писък.

 

... и питаш: "Знаеш ли?"...

А аз не знам, не знам, не знам...

И само те обичам до безпаметност...

И до безкрайност...

И наобратно пак до там...

 

И ме люлеят думите. И ехото. Годините. Изплетените лабиринти на съдбата.

Ранима чувственост... И твоето духовно вино...

... горят ме стръковете сухи на цветята...

 

Навярно има още думи... Тихотония... Отчаяни копнежи... Неизбежности...

Роса по пътя вятърът нарони...

Преди да изгоря... Опий ме...

С нежност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...