... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси.
Спести ми неочакваните лудости. Без писък.
... и питаш: "Знаеш ли?"...
А аз не знам, не знам, не знам...
И само те обичам до безпаметност...
И до безкрайност...
И наобратно пак до там...
И ме люлеят думите. И ехото. Годините. Изплетените лабиринти на съдбата.
Ранима чувственост... И твоето духовно вино...
... горят ме стръковете сухи на цветята...
Навярно има още думи... Тихотония... Отчаяни копнежи... Неизбежности...
Роса по пътя вятърът нарони...
Преди да изгоря... Опий ме...
С нежност...
© Таня Георгиева All rights reserved.