11 апр. 2023 г., 07:43

... неизбежностите, които стоят и чакат.......

721 2 0

... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...

 

"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми

 

Спести ми непознатите жени...

Живяните. Оскъдно. И в излишък.

Дъждът пирува с мислите ми. И гаси.

Спести ми неочакваните лудости. Без писък.

 

... и питаш: "Знаеш ли?"...

А аз не знам, не знам, не знам...

И само те обичам до безпаметност...

И до безкрайност...

И наобратно пак до там...

 

И ме люлеят думите. И ехото. Годините. Изплетените лабиринти на съдбата.

Ранима чувственост... И твоето духовно вино...

... горят ме стръковете сухи на цветята...

 

Навярно има още думи... Тихотония... Отчаяни копнежи... Неизбежности...

Роса по пътя вятърът нарони...

Преди да изгоря... Опий ме...

С нежност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...