Неизбежното

Скиташ полумъртъв –

ден след ден,

ден за ден.

Тялото се движи,

а душата гние.

Времето сякаш спира.

Животът не е живот.

Секунди като часове.

Обръщаш се назад.

Виждаш себе си на голям екран

в една прожекция с трагичен край.

Куршуми с чувства,

куршуми с гадост,

куршуми с злоба –

прелитат край теб.

Като в стар филм

погледът ти – черно-бял.

Патрон в гърдите ти се скрива –

ето втори, трети, четвърти.

Напоени с отрова,

носят твоята смърт.

Изстрел след изстрел,

куршум след куршум –

усети ли края?

Безсилен, примирен –

спираш и зачакваш.

На големия екран зад теб

изписва се ,,Дъ Енд".

И пак мъртвешка тишина
спусна се над града.