Поглеждам назад,после напред. Гледам отражение непознато за мен в запотено огледало. Опитвам да си припомня коя съм,къде съм...?Виждам само бъдещето си светло,розово като приказка.
За спомените изгубени забравих и в приказката с усмивка заживях.
Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...
Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...