May 25, 2017, 11:30 PM

Неизбежното

1.2K 3 0

Скиташ полумъртъв –

ден след ден,

ден за ден.

Тялото се движи,

а душата гние.

Времето сякаш спира.

Животът не е живот.

Секунди като часове.

Обръщаш се назад.

Виждаш себе си на голям екран

в една прожекция с трагичен край.

Куршуми с чувства,

куршуми с гадост,

куршуми с злоба –

прелитат край теб.

Като в стар филм

погледът ти – черно-бял.

Патрон в гърдите ти се скрива –

ето втори, трети, четвърти.

Напоени с отрова,

носят твоята смърт.

Изстрел след изстрел,

куршум след куршум –

усети ли края?

Безсилен, примирен –

спираш и зачакваш.

На големия екран зад теб

изписва се ,,Дъ Енд".

 

 

И пак мъртвешка тишина
спусна се над града.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня Николова All rights reserved.

Изкуството е живот, книгата е свят. Авторът е сътворител.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...