25 мая 2017 г., 23:30

Неизбежното

1.2K 3 0

Скиташ полумъртъв –

ден след ден,

ден за ден.

Тялото се движи,

а душата гние.

Времето сякаш спира.

Животът не е живот.

Секунди като часове.

Обръщаш се назад.

Виждаш себе си на голям екран

в една прожекция с трагичен край.

Куршуми с чувства,

куршуми с гадост,

куршуми с злоба –

прелитат край теб.

Като в стар филм

погледът ти – черно-бял.

Патрон в гърдите ти се скрива –

ето втори, трети, четвърти.

Напоени с отрова,

носят твоята смърт.

Изстрел след изстрел,

куршум след куршум –

усети ли края?

Безсилен, примирен –

спираш и зачакваш.

На големия екран зад теб

изписва се ,,Дъ Енд".

 

 

И пак мъртвешка тишина
спусна се над града.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Николова Все права защищены

Изкуството е живот, книгата е свят. Авторът е сътворител.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...