MIMSURA (Незабравка Иванова)
17 4
15 dic 2013, 18:58

Неизживяно 

  Poesía » De amor
757 0 3

Привидно гледаш ме тиха и спокойна,

владея всеки израз, всеки жест

и речта ми винаги е стройна,

не допуска бурята в мене да съзреш.

 

Ръцете механично изпълняват всичко

и устните усмихват се едва,

само мислите останаха си мои лично

и в тях да влезеш няма да ти позволя.

 

Ще бъда мила, ще бъда и добра,

такава, каквато ти ме пожелаеш,

но любовта, която съм способна да даря,

не ще ти дам да опознаеш.

 

Умът ми, бистър друг владее

и в него виждам своите очи,

за неговите длани аз копнея,

за пръстите му в моите коси.

 

Той само кара ме да съживявам

всяка своя позабравена мечта

и толкова е лесно да поискам

да живея без да чувствам грам вина.

 

Но тези чувства си остават само мои

и друго освен блян няма да са те,

защото белязала съм тялото си с окови

и ключа им съм забравила в твоите ръце.

© Незабравка Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей, МИМ, не придавай голямо значение на мнения, изразени в читателски коментари! Съществува риск да изгубиш себе си. Търси по-скоро положителния момент в тях, за да заредиш мотивацията си, а оттам ще доиде и вдъхновението. То ще свърши половината работа. Другата половина е да умееш да слушаш какво ти нашепват сърцето и придобития опит, с което лично аз мисля, че се справяш добре. Сетивна си, а и явно животът не е бил разточително-разгалващ към теб, поднасяйки ти единствено цветя и топлина. Затова, превърни писането не само в отдушник, но и в удоволствие за душата. Това неизбежно ще бъде усетено от четящите братя, намирайки израз в тяхната спонтанност. / Ако държиш непременно на това-последното, разбира се.../ Продължавай, МИМ!
  • И аз благодаря за този толкова хубаво аргументиран коментар.Радвам се, че ти харесва моята така наречена поредица.Мнението ти е важно за мен и ме кара да погледна от различен ъгъл на произведенията си Мисля, че много жени и мъже някъде към средата на живота си се отдават на навика и ежедневните грижи и забравят колко важно и вдъхновяващо е да мечтаеш.Това, което ни прави щастливи винаги си заслужава да бъде изживяно.Просто е нужно малко смелост за да излезем от рамките на еднообразното всекидневие, които сами сме си поставили и които намираме така удобни.
  • Здравей, Мариела! Радвам се, че отново си тук. Добро стихотворение си донесла след дългичкото отсъствие. Правдиво, достоверно предадено състояние, условно разделено на две части - реалност и блян. Последователна си, тъй като произведението е събирателно продължение на предишните ти "Заложник на миналото" и "Чакам те в съня ми". Знаеш ли, учуден съм, че досега не бе поставен потвърдителен коментар и подобаваща оценка, защото това стихо представя живота на огромен брой мъже и жени, които се чувстват както героинята ти - любовта си е тръгнала, а бледото й пламъче се подхранва единствено от спомени. Властват привичното и инерцията... Някогашният обет и спомените за красиви, пълноценни чувства в миналото се превръщат в бреме, окови, които ежедневно държат в плен душата. Как ще плениш душа?!... И тя използва всеки възможен миг за да полети с крилете на Надеждата към представи и блянове за нещо прекрасно, светло и топло, което е възможно да се случи. Но се връща... И после - отново полет!
    Благодаря за това стихотворение, МИМ!
Propuestas
: ??:??