Неизживяно
Привидно гледаш ме тиха и спокойна,
владея всеки израз, всеки жест
и речта ми винаги е стройна,
не допуска бурята в мене да съзреш.
Ръцете механично изпълняват всичко
и устните усмихват се едва,
само мислите останаха си мои лично
и в тях да влезеш няма да ти позволя.
Ще бъда мила, ще бъда и добра,
такава, каквато ти ме пожелаеш,
но любовта, която съм способна да даря,
не ще ти дам да опознаеш.
Умът ми, бистър друг владее
и в него виждам своите очи,
за неговите длани аз копнея,
за пръстите му в моите коси.
Той само кара ме да съживявам
всяка своя позабравена мечта
и толкова е лесно да поискам
да живея без да чувствам грам вина.
Но тези чувства си остават само мои
и друго освен блян няма да са те,
защото белязала съм тялото си с окови
и ключа им съм забравила в твоите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Незабравка Иванова Всички права запазени
Мисля, че много жени и мъже някъде към средата на живота си се отдават на навика и ежедневните грижи и забравят колко важно и вдъхновяващо е да мечтаеш.Това, което ни прави щастливи винаги си заслужава да бъде изживяно.Просто е нужно малко смелост за да излезем от рамките на еднообразното всекидневие, които сами сме си поставили и които намираме така удобни.