Неизживяно
Привидно гледаш ме тиха и спокойна,
владея всеки израз, всеки жест
и речта ми винаги е стройна,
не допуска бурята в мене да съзреш.
Ръцете механично изпълняват всичко
и устните усмихват се едва,
само мислите останаха си мои лично
и в тях да влезеш няма да ти позволя.
Ще бъда мила, ще бъда и добра,
такава, каквато ти ме пожелаеш,
но любовта, която съм способна да даря,
не ще ти дам да опознаеш.
Умът ми, бистър друг владее
и в него виждам своите очи,
за неговите длани аз копнея,
за пръстите му в моите коси.
Той само кара ме да съживявам
всяка своя позабравена мечта
и толкова е лесно да поискам
да живея без да чувствам грам вина.
Но тези чувства си остават само мои
и друго освен блян няма да са те,
защото белязала съм тялото си с окови
и ключа им съм забравила в твоите ръце.
© Незабравка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хей, МИМ, не придавай голямо значение на мнения, изразени в читателски коментари! Съществува риск да изгубиш себе си. Търси по-скоро положителния момент в тях, за да заредиш мотивацията си, а оттам ще доиде и вдъхновението. То ще свърши половината работа. Другата половина е да умееш да слушаш какво ти нашепват сърцето и придобития опит, с което лично аз мисля, че се справяш добре. Сетивна си, а и явно животът не е бил разточително-разгалващ към теб, поднасяйки ти единствено цветя и топлина. Затова, превърни писането не само в отдушник, но и в удоволствие за душата. Това неизбежно ще бъде усетено от четящите братя, намирайки израз в тяхната спонтанност. / Ако държиш непременно на това-последното, разбира се.../ Продължавай, МИМ!
-
И аз благодаря за този толкова хубаво аргументиран коментар.Радвам се, че ти харесва моята така наречена поредица.Мнението ти е важно за мен и ме кара да погледна от различен ъгъл на произведенията си
Мисля, че много жени и мъже някъде към средата на живота си се отдават на навика и ежедневните грижи и забравят колко важно и вдъхновяващо е да мечтаеш.Това, което ни прави щастливи винаги си заслужава да бъде изживяно.Просто е нужно малко смелост за да излезем от рамките на еднообразното всекидневие, които сами сме си поставили и които намираме така удобни. -
Здравей, Мариела! Радвам се, че отново си тук. Добро стихотворение си донесла след дългичкото отсъствие. Правдиво, достоверно предадено състояние, условно разделено на две части - реалност и блян. Последователна си, тъй като произведението е събирателно продължение на предишните ти "Заложник на миналото" и "Чакам те в съня ми". Знаеш ли, учуден съм, че досега не бе поставен потвърдителен коментар и подобаваща оценка, защото това стихо представя живота на огромен брой мъже и жени, които се чувстват както героинята ти - любовта си е тръгнала, а бледото й пламъче се подхранва единствено от спомени. Властват привичното и инерцията... Някогашният обет и спомените за красиви, пълноценни чувства в миналото се превръщат в бреме, окови, които ежедневно държат в плен душата. Как ще плениш душа?!... И тя използва всеки възможен миг за да полети с крилете на Надеждата към представи и блянове за нещо прекрасно, светло и топло, което е възможно да се случи. Но се връща... И после - отново полет!
Благодаря за това стихотворение, МИМ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
