6 sept 2013, 12:29

Неизказана обич 

  Poesía » Civil
370 0 1

От дълъг път си идваш, сине.

Краката ти са уморени.

Сега си вече у дома.

Ще можеш дъх да си поемеш.

Ти просто поседни до мене.

На мъжкия ти вече врат

пулсира вена.

Сърцето ти със моето

препуска бясно.

Дали е от умора

или от вълнение?

Да можех болката си

да покажа и да извикам:

"Синко, много те обичам

и всеки ден без теб

за мен е празен".

Но вече твоя път

встрани от моя тича.

Ще чакам пак отново тук

до мене дъх да си поемеш.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги можеш да извикаш "обичам те"!Защото как иначе сина ви ще извика същото?
Propuestas
: ??:??