Неизказана обич
524
0
1
От дълъг път си идваш, сине.
Краката ти са уморени.
Сега си вече у дома.
Ще можеш дъх да си поемеш.
Ти просто поседни до мене.
На мъжкия ти вече врат
пулсира вена.
Сърцето ти със моето
препуска бясно.
Дали е от умора
или от вълнение?
Да можех болката си
да покажа и да извикам:
"Синко, много те обичам
и всеки ден без теб
за мен е празен".
Но вече твоя път
встрани от моя тича.
Ще чакам пак отново тук
до мене дъх да си поемеш.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
