Неизказана обич

6.09.2013 г., 12:29 ч.

Поезия » Гражданска

369 0 1

От дълъг път си идваш, сине.

Краката ти са уморени.

Сега си вече у дома.

Ще можеш дъх да си поемеш.

Ти просто поседни до мене.

На мъжкия ти вече врат

пулсира вена.

Сърцето ти със моето

препуска бясно.

Дали е от умора

или от вълнение?

Да можех болката си

да покажа и да извикам:

"Синко, много те обичам

и всеки ден без теб

за мен е празен".

Но вече твоя път

встрани от моя тича.

Ще чакам пак отново тук

до мене дъх да си поемеш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

radiola (Рада Димова)

2013-09-06T22:00:07+03:00

Винаги можеш да извикаш "обичам те"!Защото как иначе сина ви ще извика същото?