Неизказана обич
521
0
1
От дълъг път си идваш, сине.
Краката ти са уморени.
Сега си вече у дома.
Ще можеш дъх да си поемеш.
Ти просто поседни до мене.
На мъжкия ти вече врат
пулсира вена.
Сърцето ти със моето
препуска бясно.
Дали е от умора
или от вълнение?
Да можех болката си
да покажа и да извикам:
"Синко, много те обичам
и всеки ден без теб
за мен е празен".
Но вече твоя път
встрани от моя тича.
Ще чакам пак отново тук
до мене дъх да си поемеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
