9 mar 2008, 20:34

Неизказани думи

  Poesía
1.6K 0 15

Стопявам се във пясъка на дните ти.

С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.

Това е прошката от твоето дихание,

в което се оглежда моето ридание.

След мен на прага ще те среща

самота в ръце със спомени.

И ще те следват във тъгата ти

ухания от страсти, останали сами в леглото ти.

От неизказаните думи в паузата на тръгване,

ще те пронизвам с болка от вина до съмване.

Така надълго в залеза ще се прощаваме.

Прегърнали пречупения ъгъл на душата си,

във друго измерение ще прекроим съдбата си.

 

Т.К.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това много ми хареса.Едно много красиво и мечтателно изживяване е да чета произведенията ти.

    От неизказаните думи в паузата на тръгване,
    ще те пронизвам с болка от вина до съмване.
    Така надълго в залеза ще се прощаваме.

    Чувствам този стих близък.
  • Фантастичен стих!!!
  • Трогна ме ,Таня!До болка..
  • Чудесен стих!
  • "Така надълго в залеза ще се прощаваме.
    Прегърнали пречупения ъгъл на душата си,
    във друго измерение ще прекроим съдбата си."

    Прекрасна си, Таничка! Поздравления!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...