9 mar 2008, 20:34

Неизказани думи

  Poesía
1.6K 0 15

Стопявам се във пясъка на дните ти.

С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.

Това е прошката от твоето дихание,

в което се оглежда моето ридание.

След мен на прага ще те среща

самота в ръце със спомени.

И ще те следват във тъгата ти

ухания от страсти, останали сами в леглото ти.

От неизказаните думи в паузата на тръгване,

ще те пронизвам с болка от вина до съмване.

Така надълго в залеза ще се прощаваме.

Прегърнали пречупения ъгъл на душата си,

във друго измерение ще прекроим съдбата си.

 

Т.К.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това много ми хареса.Едно много красиво и мечтателно изживяване е да чета произведенията ти.

    От неизказаните думи в паузата на тръгване,
    ще те пронизвам с болка от вина до съмване.
    Така надълго в залеза ще се прощаваме.

    Чувствам този стих близък.
  • Фантастичен стих!!!
  • Трогна ме ,Таня!До болка..
  • Чудесен стих!
  • "Така надълго в залеза ще се прощаваме.
    Прегърнали пречупения ъгъл на душата си,
    във друго измерение ще прекроим съдбата си."

    Прекрасна си, Таничка! Поздравления!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...