Неизказани думи
Стопявам се във пясъка на дните ти.
С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.
Това е прошката от твоето дихание,
в което се оглежда моето ридание.
След мен на прага ще те среща
самота в ръце със спомени.
И ще те следват във тъгата ти
ухания от страсти, останали сами в леглото ти.
От неизказаните думи в паузата на тръгване,
ще те пронизвам с болка от вина до съмване.
Така надълго в залеза ще се прощаваме.
Прегърнали пречупения ъгъл на душата си,
във друго измерение ще прекроим съдбата си.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
И това много ми хареса.Едно много красиво и мечтателно изживяване е да чета произведенията ти.
