Неизказани думи
Стопявам се във пясъка на дните ти.
С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.
Това е прошката от твоето дихание,
в което се оглежда моето ридание.
След мен на прага ще те среща
самота в ръце със спомени.
И ще те следват във тъгата ти
ухания от страсти, останали сами в леглото ти.
От неизказаните думи в паузата на тръгване,
ще те пронизвам с болка от вина до съмване.
Така надълго в залеза ще се прощаваме.
Прегърнали пречупения ъгъл на душата си,
във друго измерение ще прекроим съдбата си.
Т.К.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
И това много ми хареса.Едно много красиво и мечтателно изживяване е да чета произведенията ти.
